05 Стресът и неговото (скрито) влияние върху нас

Свикнали сме да приемаме, че стресът е нормална част от живота, която не заслужава особено внимание, защото, видиш ли, всички са стресирани. Защо ние да се открояваме като по-специални или по-слаби? Важният въпрос обаче е какъв е стресът, който преживяваме? 

Тялото ни или хардуерът ни се нуждае от остър и краткотраен стрес, за да функционира нормално, но страда изключително силно, когато е изложено на хроничен стрес - бил той остър или не. Хайде да видим защо това е така. 

Както е пригодено да реагира на любов, тялото ни има режим и за реакция срещу стрес, която обаче е пригодена повече за това да бягаме от тигър или да се бием с натрапник, отколкото да търпи дългогодишния тормоз на шефа или партньора ни. Защото за мозъка, нервната система и тялото ни стресът от шефа, проблемите вкъщи, повтарящите се натрапчиви мисли и произтичащите от тях усещания и емоции в тялото са едно и също нещо. Запомни това - реакцията, която мислите ми/шефът ми/или партньорът ми произвеждат у мен, са сходни с тези, които биха се произвели, ако трябва да бягам от тигър. Основните химикали, които се синтезират в тялото ни, конкретно от надбъбречните жлези и техни части са  кортизолът и адреналинът. 

Кортизолът изначално е хубаво нещо, но в контекста на атакуващ тигър. Когато навлезе в кръвта и поеме из системите ни, кортизолът насочва кръвопотока към мускулите ни, така че те стават по-живи и силни; пренасочва глюкозата към мускулите за анаеробно изхранване на мускулните клетки и ограничава потока й към други органи; потиска имунната система и увеличава синтеза на възпалителни вещества; спомага за стесняването на кръвоносните съдове, така че налягането да е по-високо и да помогне при боя или бягството; афектира циркадния ритъм и ни кара да се чувстваме по-будни и бдителни и т.н. Тази динамика е идеална за краткотрайни ситуации, но е пагубна за организма, ако кортизолът остане хронично завишен, какъвто е случаят при хомо невротикус, както съм чувал водещи психолози да определят хронично стресирания модерен хомо сапиенс. В някакъв момент кортизолът повлиява и на либидото ни, защото нарушава финия баланс на естрогена и тестостерона, което се проявява първо като нарушен месечен цикъл, а при мъжете - като трудност при поддържане на ерекция и ниско либидо. Кортизолът влияе и на паметта и когнитивните функции и при хроничен стрес води до нарушение във формирането на спомени и припомнянето на минали събития. Започваш ли да се досещаш защо толкова много модерни възрастни страдат от един или друг вид деменция? Кортизолът прояжда центровете в мозъка, които участват в паметта и екзекутивната функция, но не е едноличен виновник за деменцията.

В дългосрочен план кортизолът лишава органите от глюкоза, която е като храна за тъканите в тях; нарушава циклите на съня и тялото спира да може да се възстановява ефективно нощем, и започваме да се будим крайно изморени; нарушава баланса на сол в тялото ни, което пък нарушава работата на нервната система и поставя бъбреците под голямо напрежение; съсипва имунната система и води до имунни заболявания; нарушава работата на стомаха, черния дроб, кръвоносната система, сърцето и какво ли още не. Същевременно завишената глюкоза все пак стига до нервната система, освен до мускулите, и причинява подобни на диабет състояния в мозъка, които са всъщност основният прекурсор на деменцията. 

Споменахме и адреналина - него всички го обичаме, защото го асоциираме с приповдигнати, екстремни преживявания и запомнящи се моменти. Той се синтезира в кората на въпросните надбъбречни жлези и всички сме преживявали адреналин при екстремни ситуации или при конфликт, но и в много други ситуации. Адреналинът подкрепя стресовата реакция на кортизола и добавя към нея блокиране на работата на стомаха; изпраща противовъзпалителни агенти към изкуствено напомпаните от кортизола възпалителни такива; разширява дихателните пътища, за да можем да дишаме свободно докато бягаме от тигъра или се бием с него; покачва кръвното; повишава концентрацията ни; вкарва невроните, отговорни за болка в заблуда и още доста неща, с които няма нужда да се отегчаваме сега. 

Важното, което трябва да знаем за адреналина, е, че сме свикнали да го интерпретираме като позитивно усещане в тялото си, усещане на висока енергия и концентрация, и в крайна сметка се пристрастяваме към него. Така ефективно се пристрастяваме към стреса и стресовите хормони в тялото и умът започва да си е ок с лудницата, в която живее, защото рано или късно ще получи пак адреналин, а някои хора съвсем несъзнателно започват да търсят драмата и конфликта, за да могат да си синтезират адреналин. 

Тези две вещества сериозно нарушават синтеза на най-различни хормони и химикали в тялото; сериозно увреждат и смаляват ключови структури в мозъка, а именно хипоталамус, хипокампус и епифиза (, която някои култури смятат за третото око, окото, през което можем да черпим информация от метапространството отвъд материята). Тези три компонента в мозъка са сред най-древните такива и имат основополагаща функция за всички процеси в тялото. Нарушаването на работата им може да доведе до всевъзможни неприятни последици, вариращи от лошо храносмилане и нарушен апетит, до загуба на сън, сърдечно-съдови проблеми, загуба на паметта, нарушения в екзекутивната функция и какво ли още не. 

За да осъзнаем точно колко е важно да менажираме стреса и да не се оставяме в състояние на хроничен стрес, трябва да споменем, че стресовата реакция засяга един цял дял в нервната система - симпатиковата нервна система, а тя се асоциира с режима “бий се или бягай”, за който много от нас са чували. Алтернативата на “бий се или бягай” е “rest & digest” или “почивай и смилай”, която дава управлението на организма в ръцете на т.нар. парасимпатиковата нервна система. Едната не изключва другата и двете системи работят или би трябвало да работят в постоянна хармония и синхрон. Парасимпатиковата нервна система се асоциира с покой, дълбоки мозъчни функции, съхраняване на енергията, по-бавно и дълбоко дишане, сексуална възбуда, правилна работа на отделителната система, стомаха и обработката на вещества и много други функции, които са ключови за здравето ни. 

Нашият хардуер е пригоден да понася силно активна симпатикова нервна система доста рядко, като се чувства много по-добре при доминация на парасимпатиковата система. В продължение на милиони години ние сме били ловци събирачи. Според антрополози и археолози, сме прекарвали около 3-5 часа в активно търсене на храна, по време на което симпатиковата система е била доминанта, само докато гоним някое диво прасе, което е продължавало по кажи-речи няколко минути. През останалото време е било прието да почиваме активно, да се забавляваме, да седим и медитативно да дялкаме с часове ново копие, или пък да ъпгрейдваме колибката си. В днешно време симпатиковата система е активна почти през цялото ни будно време и когато в някакъв мил и скъп момент доминацията премине в парасимпатика, защото сме си позволили да почиваме активно, освободили сме се от натрапчивите мисли, медитирали сме или нещо от този дух, ние се чувстваме леки, щастливи, спокойни и някои от нас чак биха се разплакали от това усещане - просто защото твърде рядко се случва на модерния човек, а случването му се усеща като една мини нирвана. 

В страниците на сайта скоро ще можеш да намериш различни практики и методи, посредством които ще можеш на ежедневна база активно да противодействаш на симпатика и да ангажираш парасимпатика у себе си. Достатъчно е да си позволиш да ги ползваш и да проявиш известна доза постоянство, за да хакнеш този дисбаланс и да поставиш тялото си в хармонизирано и здравословно състояние. Това едва ли обаче ще е напълно достатъчно, ако не използваш мисловния и емоционалния апарат, за да сътвориш един нов лайфстайл за себе си, в който стресът вместо константа е вълнуваща и предвидена рядкост. Хайде сега да задълбаем още малко в същината на химическия и електрически обмен в тялото. 

ЛИНК ЗА ЧАКРИ