08 Психонавтско въведение в медитация

Това е поредната тема, по която всеки може и изразява разнопосочни и понякога биещи се мнения. Затова подчертавам, че днес ти давам моето собствено разбиране за медитацията, което съм установил, че работи, и вероятно по пътя си ще чуеш от други места различни похвати и мнения. Затова имаш мозък и нервна система, за да можеш сам да преценяваш и отсяваш кое как работи за теб самия, не е нужно да има прав и крив в цялата тази работа. 

За мен медитацията е състояние на нервната система, при което субективното преживяване е да прекъснем или ограничим асоциацията и взаимодействието със заобикалящия ни свят и мислите ни. Истинската медитация за мен е състояние на абсолютно нищоправене, нищобъдене и нищослучване. В това състояние можем да преживеем наистина невероятни неща, но няма да засягам какви, тъй като не бих искал да те сугестирам. 

Много харесвам и две дефиниции за медитацията на Ошо, които прочетох някъде преди време. Първата е, че медитацията е състояние на откриване и познаване на ума, съпроводено с отделяне от него; а другата е, че медитацията представлява отместване на ума, така че той да не се бърка в интерпретацията на реалността, при което успяваме да видим всичко такова, каквото всъщност е. 

Медитацията е по-стара от йогата и преднамерените дихателни практики, просто защото е част от живота ни и често сме изпадали в медитативни състояния като деца. Това на мен ми се е случвало спонтанно в дългите летни следобеди на село, докато лежа в тревата и просто гледам небето, но и като по-голям вече тийнейджър, когато от тотална скука, когато спре интернетът, лягах на леглото си и просто се взирах в тавана в продължение на часове. В началото това взиране беше скучно, но лека полека се превръщаше в много приятно, чисто и дълбоко усещане в цялото ми същество, в което просто решавах да си остана за по-дълго. Мои клиенти, които са успявали да влязат в медитативно състояние по време на практиката ни, са споделяли после, че са имали подобни усещания, когато са лежели на плажа например, като интересното е, че много, много ясно тези преживявания са се запечатали в съзнанието им, но са ги отдали просто на красивото място, на което са били, и липсата на дразнители. 

Най-важната субективна функция на медитацията според мен е, че ти позволява да се запознаеш с механиката на собствения си ум - да разбереш какво е той, как работи, защо работи и най-вече да разбереш как да не си му подвластен, как да не е свръхактивен 24/7 и в крайна сметка да го подчиниш и да се превърне в най-добрия ти слуга, вместо в най-страшния ти господар и тиранин. Няма как да е случайно, че великият китайски философ Лао Дзъ ни е оставил посланието, че “пред покорния ум, цялата вселена се предава”. Истината е, че когато се “откачим” от ума, ще открием съвсем нови, различни и необятни смисли на съществото си, както и на реалността, която уж ни заобикаля. 

Медитативното състояние носи обаче и съвсем обективни, научно издържани ползи: 

• Една от тях е, че тя активира парасимпатиковата нервна система, която познаваме вече от дискусията за стреса. Това автоматично намалява кръвното налягане и пулса ни и стимулира обмена и обработката на хранителни вещества. 

• Доказано намалява стресовите хормони и подобрява имунната функция, като дори намалява нивата на Ц-реактивен протеин (CRP), за който ни карат да се изследваме, когато имаме възпаление. Това е особено важно за хората с хронични възпаления, каквито са почти всички, които познаваш. 

• Медитацията също така буквално променя структурите в мозъка ни. Повишава се сивото вещество в хипокампуса, хипоталамуса и префронталния кортекс, което подобрява паметта, емоционалната регулация, екзекутивната функция и много други аспекти на съществото ни. 

• Сивото вещество в амигдалата - или много, много общо казано емоционалния център в мозъка - намалява, а това се отразява под формата на по-ниски нива на субективен стрес и тревожност. 

• Покачват се нивата на ключови невротрансмитери или невромодулатори, като най-важни са ни GABA хормоните, серотонинът и допаминът. GABA модулаторите имат успокояващ ефект върху нервната система и редуцират тревожността; докато серотонинът играе важна роля в и емоционалната ни регулация и настроението ни; а допаминът, както сигурно знаеш, има ключово значение при мотивацията и концентрацията ни. 

Ще завърша обаче с науката, която поне за мен е най-интересна и всеобхватна. Истината е, че модерният човек е заключен в собствения си мозък. На около 11-13 годишна възраст в мозъка ни се установяват като доминанти три определени невронни структури, които остават активни в почти всеки наш буден момент и до края на живота ни основната дейност на мозъка ни ще минава през тях като през филтър или като през оцветено стъкло. Комплексът от тези мрежи се нарича Default Mode Network и това буквално е дефолтният режим на мозъка ни. Той отговаря за усещането ни за личност - нашата собствена и тези на другите; отговаря за концепцията ни за време и играе роля при пространствената ориентация; DMN е свръхактивен, когато мислим за минало, бъдеще, когато преценяваме, обмисляме и съдим обекти, човеци или ситуации около нас, когато поставяме етикети и категоризираме; като при хората с депресия и тревожност този комплекс от неврони свети особено силно.

DMN най-общо казано е тронът и седалището на егото. Оказва се, че този комплекс е като тапа за мозъка и ако извадим тази тапа чрез медитация (или друг метод) мозъкът ни сякаш се отключва и оживява. Това е пресъздадено и в логото на Психонавтика, което символизира множество връзки между отделни структури и центрове в мозъка. При изключен или хайде намален DMN, мозъкът започва да установява много нови връзки между части на мозъка, които са разположени по-далеч една от друга и обикновено не комуникират редовно. Субективните преживявания на това изключване са определяни като духовни, мистични, грандиозни, екстатични, трансцедентни,  и често не могат да бъдат напълно описани с думи. 

Това, което мога да кажа аз, е, че когато изключим DMN, можем да открием една огромна вселена, много по-голяма, фина, нежна, мъдра от нашата. От един момент натам не е нужно да седиш с часове със затворени очи и кръстосани крака, за да черпиш от нея. Чрез Психонавтика можеш да се научиш да седиш на предела, на ръба и денонощно да черпиш и живееш и в двете места. Защото в крайна сметка те са едно и също място, което се рендерира и процесира в черепа ти. И за мен е престъпление срещу човечеството, че модерният човек е кастриран и заключен извън тази вселена, посредством програмата, която носи в мозъка си.

Знам, че знаеш, че медитацията може да е труден процес, особено в началото; дълъг и неясно очертан път, по който спокойно можеш да вървиш един цял живот. Затова, позволи ми да ти представя The Shortcut с един голям DISCLAIMER, че нито един шорткът и нито едно външно вещество не може да замести личната медитативна практика.