07 Магията на дишането и дихателните практики
- Simeon Keremedchiev
- Aug 8, 2024
- 5 min read
Updated: Aug 16, 2024
След като вече сме запознати с някои базови концепции по отношение на човешкото същество и преживяването ни като хора, сега е време да започнем да говорим и за практическите инструменти, с които можем да манипулираме цялата тази вселена от мисли, емоции, химикали и ток. Дишането е може би най-важният и ефективен инструмент, с който разполагаме.

То е една от малкото телесни функции, които хем се случват автоматично, хем можем да контролираме. На масово ниво модерният хомо сапиенс тотално не разбира функцията на дишането, както и значението на дишането за благоденствието на тялото и ума. В този курс ще покрием само някои базови според мен поне концепции, защото това ни е достатъчно, за да започнем да променяме живота си с дишане. Въпреки че звучи може би леко фантазно, ние наистина съвсем реално можем да променим мисленето си, химията си, здравето си и цялата си реалност само с правилно дишане.
Какво имам предвид под правилно дишане. Масово всички ние дишаме крайно неправилно и това е една от причините да се разболяваме, да оставаме в стреса и да не можем да се концентрираме добре. Повечето от нас дишат плитко и само от гърдите, без да използваме пълния капацитет на дихателната система. Опитай да се наблюдаваш как дишаш, докато си на работа или докато шофираш, и ще откриеш, че едвам поемаш въздух и цялата динамика някак остава в центъра на гръдния кош - коремът и ключиците почти не мърдат. Това общо взето е областта, в която бронхите влизат в дроба, което пък означава, че дишайки плитко, периферията на белите дробове е почти неизползваема. Това може да доведе до най-различни неприятни странични ефекти, вариращи от закърняване на някои алвеоли, до натрупване на секрет и най-вече застояване на стар въздух и СО2. Най-забележимият ефект е, че плиткото дишане някак стеснява и ума, защото в тялото се създава усещане на потисналост, тежест и в крайна сметка поддържа активна симпатиковата нервна система и стресовата реакция в тялото, защото еволюцицията ни е научила, че затаеният дъх е или предшественик на атака, или на някаква критична ситуация.

Много народности и хора от древността са открили свойствата и функциите на дишането и са ни оставили цял куп най-различни дихателни методи и практики, с които можем да научим тялото и себе си на различен дефолтен режим на дишане. Йогитата например смятат, че чрез дишането ние усвояваме прана - етерна невидима за окото енергия, която одухотворява всичко живо в космоса. Вдишвайки тази енергия, ние зареждаме органите и цялото тяло с тази енергия от космоса и приучавването на дълбоко и равномерно дишане ни поддържа свързани с живителната енергия на вселената. Звучи готино, но за някои хора това обяснение е твърде абстрактно, за да повлияе на ума и да го мотивира да предприеме действия за промяна.
Много по-рационално е научното обяснение. Дишането всъщност е енергия и храна за клетките ни, като в тялото ни има около 37 трилиона клетки, нуждаещи се от кислород. Преди много години, нашите предшественици - първите зародени на земята микроорганизми - са се хранели с СО2 от въздуха, буквално това е била храната им. Основната функция на храненето е да превръща химични елементи в енергия. В хода на еволюцията природният интелект е открил, че храненето с чист О2 всъщност носи до 16 пъти повече енергия на клетките и бързо са се появили аеробни организми, разчитащи на кислород. Ние сме пример за един такъв организъм и всяка наша клетка се нужда от кислород, за да продължава да живее и да произвежда енергия за целия организъм. Нуждаем се обаче не просто от някакъв кислород, а от определено количество кислород, който просто не можем да си набавим с автоматичното стресирано плитко дишане, което масово практикуваме ежедневно. Лека полека това води до умора, отпадналост, ниска концентрация и много други неща, които в крайна сметка могат да кулминират в болестно състояние, просто защото енергията, която произвеждат клетките, е компрометирана.

Ето и как се случва това. Всеки път, когато някоя клетка изпитва недостиг на кислород, тя не успява да се освободи от СО2-то, което е произвела, но това не означава, че тя блокира или директно умира. Това СО2, което зелените движения в момента наричат отровно, се застоява там и в клетката се задейства анаеробен механизъм, при които дишането се случва без кислород. При този процес клетките започват да се хранят анаеробно, най-общо казано използвайки глюкозата за храна. Проблемът с това е, че не е устойчиво и отнема от хранителните резерви на тялото, но по-големият проблем е, че се отлагат токсични отпадъчни вещества, които при хронично плитко дишане организмът не успява да изхвърли, а натрупаният и заседял се СО2 покачва киселиността на тъканите, което си е основна предпоставка за ракови заболявания. Това допълнително утежнява работата на клетките и органите.
След като установихме, че думата колко играе огромна роля за дихателния процес, следва да разгледаме и в повече детайл думата как. Защото не е достатъчно да дишаме просто много, важно е да знаем как да го правим правилно.
И йогитата, и индианците, и древните китайски медици са знаели, че дишането през устата е отровно и пагубно за организма.Дишането през устата има умопомрачаващи ефекти върху целия организъм и води до генетични промени, които могат да се проявят още в нашите деца. То води до изменения на лицево-черепната структура - кости и мускули -, но води и до изменения и в дихателните органи, трахеи, бронхи и тн. Открит е медицински папирус от преди 3500 г, който свидетелства, че още тогава медиците са смятали, че дишането през носа зарежда сърцето и дробовете, а дишането през устата - ги разрушава. Дори в библията се споменава, че, след като създава човека, бог вдъхва живот през ноздрите, а не през устата, Но нека се върнем към модерната наука, за да обясним, че дишането през устата причинява и неправилен обмен на газове, които от своя страна след вдишване имат определени ефекти върху организма.
Един такъв газ е азотният оксид (NO). Когато дишаме през носа, освобождаваме азотен оксид надолу към дробовете и от там в кръвта, а това пряко влияе и носи ползи на имунната система, либидото, настроението, сърдечно съдовата система, емоциите ни и други. Дишането през носа внася 6 пъти повече азотен окис в кръвта, а това помага на сърдечносъдовата система да усвои до 18% повече кислород. NO афектира и теглото ни и всъщност чрез дишане през носа можем да отслабваме.

Дишането през устата нарушава нивата на кислорода в префронталния кортекс и някои изследвания го асоциират с центровете, отговорни за развитието на ADHD.
Структурата на носа е такава, че преминавайки през нея въздухът или се охлажда, или се затопля; като същевременно се навлажнява или изсушава, така че да стане перфектен за нежните алвеоли в дробовете. Отделно в горния дихателен тракт имаме най-различни влакънца и косъмчета, които са специално еволюирали, за да предпазват дробовете от навлизането на патогени и едри частици.
Съществуват някои доста лесни дихателни техники, които гарантирано работят и смея да твърдя това, защото ги ползвам от 10 години и преживявам ефектите им постоянно. Нужно е да практикуваме тези техники сравнително редовно и в един момент с огромна изненада ще забележим, че тялото ни ги поддържа несъзнателно, дори когато не мислим за тях в хода на деня ни. Всеки ден правим около 25 000 вдишвания и издишвания. Дори една 1/100 от тях да се случва по правилен начин, ще усетим разлика много бързо. Ще открием, че дишайки правилно и дълбоко по време на работни срещи, докато шофираме или докато се опитваме да измислим нещо, умът ни работи по кардинално различен начин и усещането в тялото е за спокойствие и пространство. Ще усетим, че се будим по-рано, по-бодри и в хода на деня не се изморяваме, дори и да сме били натоварени. Това е ефектът, когато клетките ни дишат свободно.

Ако тази тема те вълнува, ти препоръчвам да си купиш книгата “Всеки наш дъх” на Джеймс Нестор, която съдържа абсолютно цялата информация, от която се нуждаем, за да осъзнаем функциите на дишането.
Хайде сега да поговорим за медитацията.




Comments