Могат ли деца/кърмачки/бременни майки да ползват магически растения?

По данни на CDC от 2016 г. (не, че са най-надеждните, както стана ясно от 2020 г. насам…) близо 70% от децата на възраст 6 до 11 години в САЩ са с диагноза ADHD (хиперактивност и дефицит на вниманието), като 62% от тях приемат лекарства като основна терапия. Най-популярните лекарства, които се предписват при подобна диагноза, са Риталин и Адерол. С една дума - амфетамини. Това ни е нормално.

В този контекст защо да не ни е нормално да лекуваме депресивни и тревожни деца с псилоцибин? Няма пристрастяване, няма токсичност, както при амфетамините, няма и опасност от предозиране.

През последната година доста родители ме питат дали могат да дадат гъби на децата си и затова реших да задълбая повече в темата. Краткият ми отговор винаги е бил “не”, винаги последван от едно “но…”. Можем да дадем каквото искаме на децата си, практически няма какво да ни спре. По-важният въпрос е “защо бихме го направили” - дали “защото искаме и те да видят това, което виждаме ние в трип; защото искаме да са по-умни и будни; защото ми се струва малко неспокоен/неспокойна; защото има проблеми в училище” и т.н., или има друга причина? Много рядко се случва някой да ми зададе този въпрос и зад него да стои желание да се помогне на дете с увреждания или с тежка диагноза. През повечето време мотивът е неясна амбиция за “по-духовен живот” или “проблем”, който всъщност, погледнат от други ъгли, не е проблем на детето, а повече на родителя.

Едно от категоричните ми усещания след моето първо и животопроменящо психеделично преживяване бе, че е добре човек “първо да има нещо в главата”, преди да тръгне да влиза в приключения, които “стопяват” личността и ни хвърлят в дълбокото на натрупаното вътре нас. Интуицията ми казва, че тази възраст е някъде около 20-23 г. Продължавам да го мисля, въпреки че има стотици причини да не го мисля.

Семейни трипове откак свят светува

До ден днешен в някои племена, които още пазят древните си обичаи и норми, консумацията на най-различни психеделици е неразделна част от културата и израстването на човека.

В мексиканското племе Хуйчол например приемът на психеделици започва още от утробата. Прието е майката да взима редовно малки количества мескалин (от кактус пейот), като това се прави с цел предотвратяване на спонтанен аборт, мъртво раждане и за по-добро развитие на ембриона. Приемът продължава през целия период на кърмене и според племето спомага за наличието на повече и по-хранителна кърма.

Когато чукнат 6 годинки, хлапетата са поканени на първата им церемония с пейот, като количеството, което получават, е доста малко, подобно на микродоза. Това е “възрастта на разбирането” (age of understanding). Идеята е, че децата вече са достатъчно големи, за да могат да разкажат какво са преживели и с помощта на възрастните да интегрират преживяването в развитието на личността.

На 8 години децата вече получават по-голяма доза с идеята да започнат да се ориентират кои са те в този живот и каква ще е ролята им в племето.

В същата възраст и за същите цели племето Фанг от Габон, Африка, започва да дава на малчуганите ибогаин (доста опасен психеделик, който може да е смъртоносен във високи дози; в днешно време се ползва за лечение на зависимости). Същото правят и пигмеите, и още не малко племена от цял свят.

Църквата “Санто Дайми”, която има филиали по цял свят, Европа включително, има традиция да дава микро-дози аяуаска на съвсем малки деца, още в първите часове на раждането им. Организацията е замесена в немалко съдебни дела на територията на нашия континент, които печели категорично и продължава да споделя силата на древните растения с малки и големи човеци. Проповядва католически ценности в микс с южноамерикански шаманизъм и щипка афроелементи. Звучи обещаващо, всеки сам си преценя.

Да питаме учените

По време на “хипарските” години на миналия век (60-те/70-те) са проведени десетки изследвания с деца относно ефектите на супермодерното тогава LSD, но и на псилоцибина. Всички изследвания са били с деца с различни изострени състояния, най-често аутизъм, шизофрения и сходни психотични състояния. Подчертавам изострени.

Фокусирам се конкретно върху може би най-влиятелното изследване по темата, проведено през 1977 г. в държавна институция, в която по онова време живеели около 60 “severely disturbed children” (тежко увредени деца).

Резултатите относно лечебните ефекти не са еднозначни, но при всички тях има една обща тенденция - състоянията на децата не се влошават и при всички има поне някаква положителна промяна. Понякога доста значима положителна промяна. Някои от тях правят пълен обрат. Вдъхновяващи са! Някои от децата са участвали в над 10 сесии и са приемали дози, които могат да запратят 100-килограмов възрастен далеч извън Слънчевата система.

По отношение на приема на психеделици по време на бременност и кърмене резултатите, произведени от науката, са също толкова неясни, но не и плашещи.

Едно доста интересно изследване, в което учените за период от 10+ години периодично са изследвали деца, родени от майки, които по време на бременността си са приемали аяуаска, показва, че в юношеска възраст децата нямат абсолютно никакви девиации в металните и когнитивните способности в сравнение с техни връстници. Подобни изследвания са правени и с членове на църквата “Санто Дайми”, като резултатите са сходни.

Ако теглим чертата, може би най-важният научно-обоснован факт е, че при псилоцибина, мескалина и ДМТ (природни субстанции) потенциалните рискове - за майката и детето - граничат с нула (не са нула!) или са доста минимални. При MDMA и LSD (химия/полухимия) обаче съществуват определени рискове, макар отново доста ниски - най-често спонтанен аборт. В крайна сметка това не е случайно и е обезпечено с наука (виж таблицата долу). “Класическите психеделици” (гъби, ДМТ, мескалин) съвсем закономерно са известни на науката като едни от най-безопасните психоактивни вещества, познати на човека. Вижте къде е алкохолът в таблицата и се замислете дали чашка-две вино е толкова безопасно деяние, колкото много майки упорито вярват, че е.

Големият въпрос

Защо. Това е думата, която винаги напира в мен, когато родител ме попита дали е ок да даде гъби на детето си.

Въз основа на целия ми опит и всичко, което съм чел като научна и ненаучна литература, смятам, че е безопасно да дам на хлапето си съобразена с целите и годините му доза гъби. Въпреки това имам сериозни задръжки да го направя, освен ако не става дума за лечение на тежко състояние, което не се поддава на други методи.

Ето какво ме кара да се замислям.

Първо, както знаем, мозъкът на едно нормално и здраво дете така и така работи по “психеделичен” начин. Новите невронни връзки, които активираме при трип, са активни поне докъм 12-годишна възраст. Ако искам детето ми да “види” или “прозре” нещо, което смятам, че трябва да види или прозре, вярвам, че е доста по-смислено да му помогна само да стигне до там, учейки го и показвайки му пътя.

Второ. Много е удобно да даваме пример с племенните народи и техните обичаи, но техният пример има много малка връзка с нашата реалност на модерни хора. Ако вземем племето Хуйчол за шаблон, ще е много трудно да намерим адекватни допирни точки между техния лайфстайл и нео-либерално-технологичния-капиталистически строй, в който живеят и растат децата в “развития свят”. Психотичният шизофреник у нас е затварян в психиатрия и отлъчван, в южноамериканските джунгли е почитан и уважаван като шаман, който комуникира с духовете и финия свят. Как едно по-осъзнато и будно за духовната си същност дете може да се впише в днешното общество, без да бъде квалифицирано като странно, лудо и различно? Как едно дете споделя за преживяването си, без да му се изсмеят една сурия хора? И една сурия хора да не подадат след това сигнал срещу родителите, щото, нали…

Трето. Да приемем, че става дума за дете, което е тревожно, депресивно и/или страда от ADHD (избирам тези, защото са най-масови). В основата на тази ситуация е, че децата по природа не страдат от такива състояния, а ако страдат - значи нещо много сериозно куца в средата, която им осигуряваме. Твърде малък е процентът на родените с генетични депресии и тревожности, огромното мнозинство от тези състояния са чист продукт на средата на индивида. В този контекст правилният въпрос би бил не дали да дам гъби на детето си, или не, а какво и как направих (или не направих) аз, като родител, за да се стигне до тук? Поне моето усещане е, че възможността да “оправим” детето си чрез психеделик по един доста комфортен за нас начин замества изключително некомфортното искрено вглеждане в собствените ни действия като родители и възрастни, отговорни за осигуряването на благоприятна среда за отглеждане на деца. Нека първо променим средата, преди да вкарваме каквито и да е нови вещества в тялото на детето си, било то и нещо толкова обективно безопасно като магически гъби.

Не на последно (четвърто) място вярвам, че психеделичното изживяване, ако не е ангажирано с лечение на тежко за индивида състояние, е добре винаги да бъде съзнателно пожелано и избрано от въпросния индивид. Въпреки че на запад на децата им се дава правото да влизат в биологично трансформиращи ги операции за смяна на пола например, като юрист аз съм учен, че преди пълнолетие никой от нас няма капацитета да вземе решение чрез задълбочено критично мислене. Като психолог пък знам, че това е способност, която развиваме в по-късните фази на развитието на мозъка, което приключва на възраст от около 25 г. За някои хора само едно психеделично преживяване има потенциала да трансформира човек от-до. Редно ли е децата и родителите им да взимат подобни решения, преди детето да е навършило пълнолетие? Скептичен съм, но въпросът търпи доста философска дискусия.

Мисията на родителя

Когато решаваме дали е ок да даваме психеделик на детето си, според мен най-важният въпрос е този за личната ни мотивация. Намерението на взимащия/даващия психеделици играе фундаментално значение за резултатите на всяко психеделично преживяване.

Страхотно е, че темата за духовността, осъзнаването и пробуждането ни като човеци става все по-популярна за милиони по света. Това, което обаче все още някак остава неразбрано, е, че това не е лесен процес. Напротив - изключително лайнян процес е да осъзнаеш точно колко приспани сме, колко сме овъртолени в зависимости - социални, финансови, идеологически и др., точно колко трудно е да излезеш далеч от зоната си на комфорт, за да създаваш нова и здрава реалност за теб и околните. По никакъв начин не можем да очакваме, че една гъбка, картонче или кактус могат да заметат всичко под килима и да ни въведат просто ей така в един нов свят на любов и просветеност. Сами можем да създадем този свят и да въведем децата си в него. Те са си свързани с него по презумпция и ние имаме огромна роля за това как ще се развие тази връзка.

Психеделиците са изключително мощен инструмент за различни видове лечения - душевни, ментални, физически, - както и за дълбоко самоосъзнаване, опознаване и разширяване на мирогледа ни. Интересното е, че думата “родител” побира в себе си същите качества и свойства, поне по моя тълковен речник.

Ако теглим чертата, всъщност осъзнаваме, че децата ни могат да взимат психеделици by proxy, както казват на запад. Какво означава това? Това означава, че ние, като възрастни, имаме възможността по собствено усмотрение да взимаме каквото и да е, да променяме в себе си и в света си каквото и както решим. Децата, бидейки част от този свят и ползвайки родителя като основна призма за интерпретация на живота, могат да се докоснат до нашите нови осъзнавания и да ги попият като свои. Нещо в мен ми казва, че този подход би довел до доста по-устойчиви и безопасни резултати за всички замесени, по-дълбока и здрава връзка с детето, и реален повод за гордост от страна на родителя. Мисията ни не е лека, но пък е една от най-смислените възможни.