Баби на гъби - Микродозиране при деменция

Един от хайлайтите на тази година, който лъсна през последните един-два месеца, е, че проучванията, които твърдят, че псилоцибинът помага при деменция, може би наистина са верни.

В България има (поне) три баби на възраст над 70 с деменция, които в момента микродозират. Звучи невероятно, нали?

Науката

През юни тази година една шепа учени публикуваха “медицинска хипотеза”, която гласи, че псилоцибинът, чрез своята способност да (ре)генерира синаптични връзки в мозъка, е полезен за хора с “леки когнитивни увреждания” вследствие на деменция. Казано по-просто - магическите гъби могат да спомогнат за забавяне на разпада в мозъка вследствие на деменция. Тази хипотеза тепърва ще бъда детайлно изследвана чрез нови начини на сканиране на плътността на невроните в областта на хипокампуса и префронталния кортекс. Най-общо казано (МНОГО общо казано) първата област е отговорна за формиране и работа с паметта (и много други неща!), а втората е ангажирана с екзекутивната ни функция.

По-рано през април тази година двама доктори от Johns Hopkins споделиха протокол за макродозиране при хора с Алцхаймер и близки до него деменции. Протоколът предлага прием на около 1.5 г гъби (15 мг псилоцбин), а по-късно и на 2.5 г (25 мг псилоцибин). Техните резултати говорят за значително повишение в достъпа до автобиографичната памет на приемащите, но най-вече се фокусират върху осезаемия спад на тревожността и депресивността при тези пациенти.

Към момента няма абсолютни и твърди доказателства за позитивните ефекти на псилоцибина при хора с деменция, но пък се случват и предстоят вълнуващи изследвания.

Практиката

Пол Стамец, може би най-известният миколог в света и един от пионерите на психеделичната вълна, е категоричен, че псилоцибинът под формата на микродоза, комбиниран с витамин В3 (ниацин) и гъба лъвска грива (Lion’s mane), има огромен ефект върху неврогенезата както при здрави хора, така и при такива с дегенеративни неврологични заболявания (демек деменция).

Стамец препоръчва приемащият да микродозира четири поредни дни в седмицата, като при всяка микродоза се приемат и двете допълнителни вещества.

Та, за трите баби-българки.

Нямам възможност да комуникирам с тях пряко, но съм в контакт с техните роднини, които в случая се грижат за тях. По техни думи ефектите са впечатляващи и осезаеми. В хода на микродозиращата програма по схемата на Стамец при всяка от тях се забелязва значително по-малко объркване, повече яснота в говора и мислите; способност за адекватен разговор и последователни действия; подобряване в способността им да се самообслужват; реална и по-постоянна преценка за действителността; повишена физическа дейност и активност; по-ниска депресивност и тревожност; по-малко налудни мисли и фантазии. Уви, паметта продължава да е нарушена, но има повече “проблясъци”.

Критичен елемент се оказва количеството псилоцибин в микродозата. Практиката показва, че е важно да се започне с много малка доза от около 0.1 г, която след две седмици може да бъде завишена до 0.15-18 г. Тук, разбира се, голяма роля играе и теглото на приемащия, както и наличието на съпътстващи заболявания и допълнителни лекарства, които се приемат. При по-висока микродоза може да се появи типичното за микродозирането гадене, изстиване на крайниците и момента летаргичност. За да се компенсира този ефект, микродозата може да се приема на два пъти през деня, заедно с по 1 лъжица лимонов сок, който значително забързва разлагането на псилоцибина в псилоцин и балансира киселинността в стомаха.

Силно е. И обнадеждаващо за толкова много хора.