03 Емоцията - по-интелигентната суперспособност на хомо сапиенс

Завърших последния статията за мисълта, казвайки, че емоцията е по-интелигентният апарат у нас и сега ще ти обясня какво точно имам предвид. Веруюто, че не трябва да слушаме емоциите и да взимаме решения без емоции е просто това - верую. Реалността е малко по-различна. 

За разлика от мисълта, емоцията и чувстването са доооста по-стари явления. Хомо сапиенс носи емоционални центрове не от само от предни хомо видове, но дори от влечугите (, ако приемем теорията на Дарвин за достоверна). Емоционалният мозък и емоционалната нервна система са почти толкова древни, колкото е животът на тази планета. Те са изключително дълбоко пригодени за живот на земята, но не и за модерната човешка реалност, която търпи експоненциални промени през последните 150-200 години, които години на фона на милионите години еволюция дори не са и прашинка. Демек няма време за адаптация и прогресивна еволюция.  Ако мисълта, като модерно явление, все някак се нагажда с културата и социума “на крак и в реално време”, емоционалната структура няма как да бъде модифицирана толкова рязко и бързо на фона на мащабите на модификация на културата и обективната реалност през последните няколко века. 

Иначе казано, ние сме същества с хардуер на първобитна маймуна и софтуер, който търпи ежеседмични ъпдейти под давлението на заобикалящата ни реалност. В този контекст няма как да не гърми нещо и да не дава на късо.

Тъй като преди появата на мисълта, емоцията е била изцяло отговорна за запазването на живота и целостта на организма, тя е обхванала огромни части от нервната система, далеч извън мозъка. Така, например, страхът го чувстваме в невроните в корема, които са същите неврони, които имаме и в мозъка. Любовта я чувстваме в областта на сърцето; гневът го чувстваме в слънчевия сплит и в мускулите си, а сексуалното желание го чувстваме в невроните, разположени в долната част на корема и областта под пъпа. 

Чувствата са комплекс от работата на много неврони, които изпращат сигнали към мозъка и мозъкът ги интерпретира - умът чрез мисълта им слага етикет и решава дали и как ще ги изрази, или дали и как ще ги потисне. Разликата с мисълта обаче е, че емоционалният мозък ползва хем мисълта, хем МНОГО повече източници на данни, разположени на различни места в тялото. Bandwidth-ът на емоционалната нервна система е много по-голям от този на мислите. Ако мислите ни са един непостоянен и супер слаб Dial-up интернет от 90те, емоциите са ултра модерен (и същевременно древен) оптичен кабел, който може хем да пренася, хем да разчита огромно количество данни. Някои които получаваме посредством електромагнитни полета от заобикалящата ни реалност и от хората в нея.

Електромагнитното поле, което създава сърдечния мускул например, може да се разпростре на до 15 метра извън тялото ни. Човешкото тяло е тренирано в продължение на милиони, ако не и милиарди години да усеща, улавя и интерпретира тези магнитни полета. Върху това разбиране почива и интуицията ни - онова усещане, че просто “знаем” кое е правилното решение, без да можем рационално с мисълта си да го обясним и без да имаме конкретни данни пред себе си. Хомо сапиенс разполага с най-различни интуитивни центрове, които за съжаление просто не знаем как да ползваме, защото от деца и мислите, и емоциите ни са много сериозно менажирани и най-вече потиснати чрез културата и възпитанието на родителите ни, и средата, в която сме прекарали 12 ключови за развитието ни години в училище. Които, с цялата ни любов към тях, може и да не са били оптимални за хардуера ни. Може да са били дори пагубни.

Коремът например е основен център на чувстване и интуиция, и затова го наричаме втори мозък. Ако погледнем и отворен разрез на корема, няма как да не забележим, че гънките в червата напомнят на гънките в мозъка. Именно в червата се синтезират и редица неврохимикали, като серотонинът например, който играе роля в концентрацията ни, емоционалната регулация и съответно депресивността  и тревогата. 

Коремът, сърцето и други органи реагират на магнитни полета, като магнитните полета можем да ги възприемем като невидими полета от базови данни, подобни на единиците и нулите в процесора, които мозъкът не може да интерпретира самостоятелно. Затова, като влезем в стая, в която хората се карат, коремът ни автоматично се стяга и/или свива и на мозъка и мислите им трябва малко време, за да разберат какво става. Или пък ако срещнем атрактивен потенциален партньор, гръдният кош се затопля и изпраща повече кръв към съдовете, обхващащи стомашните стени, както и към лицето, и мозъкът е научен да интерпретира това като привличане. 

Тъй като обаче живеем в студен свят, в който доминират мислите и емоциите повсеместно са определяни още от ранна детска възраст като неподходящи, излишни, грешни, ненужни и т.н., връзката между емоциите и мисълта е сериозно нарушена. Както е нарушена и връзката между Аз-а и тялото. Затова модерният хомо сапиенс изпитва големи трудности да управлява емоциите и мислите си, да ги разбира и да им дава правилните имена и етикети, и дори да ги открива. Този disconnection го дължим на крайно притъпено усещане за тялото си в сравнение с това, което може да е. 

Това, води до мащабно объркване в цялото тяло, не само нервната система, тъй като емоциоанлната нервна система, както казахме вече, е обвързана с органите. Пример - ако дълго време изпитваме емоция, която свива корема ни, но мисълта не съумява да намери разрешение и/или да ни отдели от стресовите фактори, рано или късно черният дроб, жълчката, панкреасът ще останат хронично свити или контрахирали. Това не им позволява да обработват вещества правилно, да черпят кислород и да отделят токсини, и това започва да бута други парченца домино в организма ни. 

При цялото това свиване се свива и блокира още нещо - най-дългият и дебел нерв в тялото. Природата ни е дала еднозначен знак, че иска да свърже мозъка и мислите с емоциите и корема, като за целта ни е дала т.нар. блуждаещия нерв, който служи като връзка между главния мозък и сърдечния/коремния мозък.

Заради перманентно стегнати гръден кош и вътрешни органи под давлението на стрес, плитко дишане и липса на движение, този нерв зацикля, блокира и лека полека сигналите, които текат по него, биват ограничени. Същевременно тези, които все пак стигат до мозъка, понякога не се интерпретират правилно и съответно двупосочното движение по вагусния нерв се обърква. Това естествено затвърждава състоянието ни на емоционално и мисловно блокиране.

Добрата новина е, че този нерв може сравнително лесно да бъде балансиран, активиран или по някакъв начин съзнателно ангажиран. В момента на пазара циркулират какви ли не вибриращи устройства, които се поставят на гърдите или около шията, и лека полека взаимодействат с нерва. Ако не искаш да даваш няколкостотин евро за някоя от тях, можеш да хванеш и да изпееш една песен с по-висок гърлен глас, да направиш 20-30 максимално силни пресилени въздишки, или да скочиш в студена вода или пък да дишаш коремно/диафрагмено 15-20 минути. 

Дишанията, както и други похвати за работа с емоциите, ще ги покрием в друго време, а засега важното, което е добре да запомниш, е, че емоциите са много по-древен интелект от мислите, с много по-голям bandwidth за данни, и има как да ги ползваме осъзнато. Голяма част от драмата и боледуването на днешния човек се крие именно в блокиралата и неразбраната емоционална система.

Една от целите на Психонавтика е да ти помогне да отключиш и поддържаш емоционалния мозък в добра кондиция. В хода на съвместната ни работа ще разбереш как да се освободиш и трансформираш емоции, които може би носиш с години. Когато напреднеш като психонавт, ще можеш сам да откриваш блокиралите емоции и да "четеш" информацията, която носят, да ги освобождаваш и да ползваш енергията им за съзидателни цели.

Хайде сега да видим как мислите и емоциите се преплитат в т.нар. мислечувстване.