01 Умът-его и какво е Аз

В момента ти гледаш/слушаш и разбираш това съдържание от позицията на конкретния човек, конкретния аз, с който си свикнал да се идентифицираш. В това няма нищо лошо, разбира се, стига да знаеш, че той (Аз-ът) е една доста разтеглива, неконкретна и в известна степен автоматизирана формация, водена от съзнавани и несъзнавани емоционални и мисловни модели. В същото време всеки един от нас е плътно слепен с този Аз, а много от нас прекарват живота си в компулсивно обслужване на щенията, мислите и нуждите на този виртуален аватар. Ето какво имам предвид. 

Според Фройд, бащата на психологията, егото е виртуален аз, който се поражда като буфер между първичните ни, животински пориви и желания от една страна, които Фройд нарича ID (ай-ди), и стремлението ни към социална принадлежност и признание, към един морален идеал, който Фройд нарича суперего. Егото е лодката, която приемаме за Аз и с която плаваме в този свят. Егото балансира между инстинктивните ни желания, които искат да бъдат задоволени тук и сега, веднага, и суперегото, което налага определени морални, социални и културни рестрикции и наказва егото с чувства на вина, срам, болка и т.н., когато егото си позволи да нагази приетите от съществото и обкръжението му норми. ID-то ни е така да кажем вродено, а суперегото го заучаваме от мама, тати, учителите, обществото и културната рамка, в която сме се родили. 

Егото за много от нас е една доста автоматизирана и хаотична матрица от желания, реакции и психично съдържание. То се влияе от взрива на първичните емоции и се стреми да ги овладее, за да не получи наказание и да не се отдалечи от идеалите, приети от суперегото. Понякога, както знаем, много от нас не успяват да овладеят емоциите и желанията си - изпускат ги или пък ги потискат твърде силно, след което обикновено, ако не веднага, то след известно време, страдаме. Понякога егото съвсем закономерно се изморява да е буфер и човек “къса лентата” и започва да бълва или съдържание от супер егото за “как трябва да бъдат нещата” и да се гневи ако не са по този начин; или пък се отдава на разюздено и лишено от рамки задоволяване на първичните щения. Когато скъсаната лента се залепи пак, настъпват срам, усещания за отхвърленост, яд, осъждане и тъга. 

Тъпото е, че човекът се чувства длъжен да обслужва егото, защото никой никога не ни е учил да менажираме несъзнаваните архетипни структури в ID-то, нито пък да боравим свободно със съдържанието, с което е ангажирано суперегото. Например ранните ни сексуални щения обикновено са следвани от порицания, ограничения и чувства на срам, от които егото страда. Егото също така страда, когато му се навре в лицето, че не отговаря на социалните норми и идеали, и съответно е отхвърлено от околните. Егото пак ще страда, ако Азът е потънал в реалността на суперегото или иначе казано е постигнал стандартите, заложени там, и сега се къпе в гордост и блясък. Такива хора обикновено ги наричаме нарцисисти, самовлюбени, горделиви и т.н., и ги гоним от обкръжението си.

Незнанието за собствената ни същност спомага за това всички ние много здраво да искаме да се държим за егото, да го защитаваме и браним като скъпа ценност, тъй като може би чувстваме объркване или несъзнателен страх от това какво може да последва, ако се отдадем на ID или суперегото. Да пуснем егото и да му позволим да се стопи, за много от нас е равнозначно на пълен ужас. А за други - на пълна нирвана. 

От малки сме заучили, че е неприемливо да изразяваме първично емоциите си, както е и неприемливо за социума, ако се отдадем изцяло на живот според идеали. Така попадаме в клопката на средното положение и цял живот служим на егото, вместо то да служи на нас. В хода на живота егото се втвърдява, калцифицира се и Азът прилепва към него като спасителна сламка, защото другите два варианта - идентификация с ID или суперего - са твърде хаотични и абстрактни, за да могат да съставляват пълноценен Аз. Твърде много са ни били през ръцете, когато сме си позволявали да посегнем към обекта на инстинктивното си желание, и твърде много са ни отхвърляли, когато сме се отклонявали от общия идеал или сме го следвали фанатично. На егото не му остава друг избор, освен да бъде буфер, защото само така съществото ще е прието от света. 

Така под парата на несъзнателните си щения и страхове и под капака на социалния морал, налягането у нас може доста да се вдигне - да се чувстваме напрегнати, стресирани, тревожни, апатични и в някакъв момент депресирани. Моят личен и професионален опит с депресията показва, че тя понякога е именно една екзистенциална вече втелесена умора от непрестанния баланс между двете крайности. А този баланс може и да е много лесен, интуитивен и ненасилствен. Как можем да го случим това? Ако успеем да вникнем в същността на мислите и в същността на емоциите, и открием начин за хармонизиране на двата аспекта, то егото доста ще олекне, налягането у нас значително ще намалее и всъщност егото няма вече толкова да се съобразява със собствените си лудости, а ще може на спокойствие да мисли, да чувства и да изразява по начин, който е хармоничен и в синхрон с всички наши аспекти. 

Един от големите проблеми на модерния хомо сапиенс е, че се губи в този непрестанен, ежедневен, за някои от нас дори ежеминутен хаос, и през ум не му минава да се задълбава в подобни теми. Така никога не разбира кой е, а още по-малко какво е. Когато не знаем кой сме или какво сме, живеем в илюзия и не успяваме да се доближим до истинската си реалност, оставаме в реалността и света на егото, които по дефиниция са субективни, виртуални, несъществуващи в определен смисъл. А всяко едно отдалечаване от реалността, рано или късно води до някакъв вид колапс, страдание, объркване, конфликт. Както на индивидуално, така и на колективно ниво. 

Защо тази дискусия е важен компонент в осъзнаването ни?  

Доста от нещата, които предстои да разгледаме са ангажирани именно с разрешаването на двубоя между чувствата и емоциите, и освобождаването на егото от този двубой, но най-вече освобождаване на тялото, защото то го отнася най-много.  В следващи статии ще разбереш какво са мислите ни и емоциите и как те се отразяват на преживяването ти като човек и цялата ти реалност. За да вникнем в тях е важно да знаем откъде идват, как да ги тълкуваме, и къде седим “ние” спрямо тях. Засега толкова, хайде сега да ходим да видим какво е мисълта.